Цел

Целта на CAT платформата е да проследява в близко до реално време зависимостите между политиката на правителството за противодействие на пандемията, предизвикана от COVID-19 и стопанската дейност в различните сектори на икономиката, засегнати от извънредното положение.

  • Да представи съществуващата ситуация на стопанската дейност в държавата на база обработка на данни от различни източници и даде насоки за тяхното развитие в разбираем и проверим вид за гражданството, фирмите и техните организации, правителствените институции и медиите; индустрия и засегнати лица.
  • Да създаде условия за обратна връзка и самостоятелна ориентация във възможните предизвикателства за гражданите, индустрията и правителството.
  • На база изведени анализи, да бъдат привличани допълнително експерти и специалисти, които да се включат в изграждането на по-устойчиви решения
  • Да бъде среда за партньорство между правителство, институции и заинтересовани страни, с цел намиране на работещи и приложими решения.

Платформата събира анализираните данни на 16-е най-засегнати сектора: култура, спорт и развлечения; операции с недвижими имоти; професионални дейности, консултации и научни изследвания; ИТ; хотелиерство и ресторантьорство; въздушен и сухоземен транспорт; търговия с нехранителни стоки; автомобили и ремонти; производство на машини и оборудване; производство на химични продукти; текстил; складиране и товари; строителство; производство на мебели; селско, горско и рибно стопанство; добивна и преработваща промишленост; производство на електрическа и топлинна енергия; доставяне на вода; информационни и творчески продукти и далекосъобщения; финансови и застрахователни дейности; административни и спомагателни дейности; държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа.

Данните, които се извличат са за: Заетост, Брутна добавена стойност, Фискален ефект по заетост, Фискален ефект по ДДС, Фискален ефект по корпоративен данък (без акцизи и като се вземе предвид сивата икономика) Когато се публикуват данни ще се показват и следните икономически показатели – парична статистика, инвестиции, търговия (внос и износ), индикатори за бизнес климат.

Методология

Методологията е класическа и представлява интерфейс между микро и макро стопански показатели, включително фискални, които се базират на заетост и добавена стойност и която е модифицирана да работи за моментната и нетипична картина, която е резултат от блокиране на човешки дейности.

Подобни класически методи за анализ и прогнози се опират на приносите на редица нобелови лауреати (Кузнец, Хайек, Смит и Фелпс) и се използват от международните финансови институции като Евростат, ОИСР и НСИ. Тъй като методологията ще се мени заради промяната на моментната ситуация и ритъма на възстановяване, се предполага, че ще има още отличия. Използвана е работа проф. д-р Фридрих Баурзакс, който е създател на методи на стопанско проследяване и сътрудник на ИПИ от 1997 до 2003 г., както и приложенията на тези методики от ИПИ в по-скоро време.

Количествена информация са параметри на стопанското развитие за (поне) година назад преди пандемията; от тях са изведени отправните показатели за проследяване на динамиката. Качествените данни са оценката на отправните данни, а актуална прогноза ще зависи от промяната на статистическите данни за случващото се в даден отрасъл и изобщо в политиката и стопанството.

Екип

  • Проф. д-р Силвия Илиева, Софийски университет "Св. Климент Охридски", Директор на Институт GATE,
  • Доц. д-р Красен Станчев, Софийски университет "Св. Климент Охридски", Катедра Публична администрация, председател на УС на ИПИ
  • Д-р Валентин Павлов, ръководител "Техническо изпълнение" в Институт GATE
  • Доц. д-р Евгени Райков, УНСС, Катедра Финанси
  • Изследовател Димитър Чобанов, УНСС, Институт за икономика и политики
  • Д-р Красимир Лаков