Отрасли: Електроенергетика и стопанска дейност изобщо

22/05/20

Странно е, че няма статистика или оценки на електропроизводството и електропотреблението в БВП.

Наложи се да запълним тази празнотата. В Икономически живот могат да се намерят повече подробности.

  • Електропотреблението към БВП (по цени на КЕВР за второто полугодие на 2019 г., които придават на оценката консервативен характер) за тези година е 5% ;
  • При нормално развитие на икономиката с отчитане на ефекта от топлата зима и закупената електроенергия от чужбина.
  • Основание са данните на НСИ и Евростат (последните данни са о за 2018 г.) и наблюдението на отрасъла за периода преди и след публикуването на тези данни от EnerData.
  • Освен това ние се абстрахираме от приноса на отрасъла в брутното капиталообразуване.
  • То по данни на ЕК след 2015 г. този показател в енергетиката е 0.5% БВП и оттогава, според нас не се променя. (Тези инвестиции са по скоро за поддържане на системата, квази-субсидии и/или са свързани с осъществяването на проекти извън електроенергетиката като под-отрасъл).

Картината към днешна дата е следната:

  • Според оперативните данни на ЕСО, през януари 2020, потреблението на електроенергия е било с -4.56% по ниско в сравнение с януари 2019 г.
  • След това намаленото потребление продължава, но има известен период на по-ниски темпове на спад.
  • До средата на февруари намаленото потребление на електроенергия в сравнение със същия период на м.г. е - 3.1%, а през първата седмица на март - 2.21%.

След въвеждане на извънредното положение, , според проследяването на Bruegel electricity tracker of COVID-19 lockdown effects от 20 май 2020 г., заради COVID-19 потреблението на електроенергия продължава да намалява, но със спадащ интензитет (частично поради сезонни ефекти).

  • За периода 1 януари до 23 март 2020 г. потреблението намалява с -1.26% в сравнение с предходната година, а до края на март спадът намалява до -1.04%.
  • През април последиците от COVID-19 стават по-ясни.
  • През априлските седмици тенденцията на намаляващо потреблението на ток се променя, като започва със спад от -0.6%, -0.85, - 1.65 и достига до - 2.22%, разпределено съответно по седмици. В началото на май намалението на потребяваната електроенергия е -2.40%, на 10 май е -2.78, а на 17 май вече достига -3.14%.

Трябва много по-обстоен анализ за да се каже категорично, че това увеличение в спада на потреблението на ток се дължи на COVID-19 и забавената вследствие на политиките по време на пандемия икономика.

Ако това е вярно, тази тенденция ще се проявява все по-ясно през идните месеци, когато спадът в икономиката ще става все по-категоричен.

  • При предполагаемо средно годишно електропотребление за периода 2017 – 2019 г. от 32 TWh, към началото на пандемията таз годишния негов обем може да се предположи за „нормален“ (без съответните политика) при приблизително 31 TWh обем. При това трябва да предположим, че съществена електроенергията се купува от чужбина, поради либерализирането на вътрешния пазар (между 40 и 50% от потребяването количества).
  • Това означава, че само от това свиване на потреблението непроизведеният БВП за 2020 г. би бил 496 млн. лв. Това, разбира се, пряк негативен резултат, който след време трябва да бъде коригиран с ползите от намаляване на разходите (и съответните стимули за производство на стоки и услуги и може би потребление.

При корекцията ще трябва да се отчета, че, според EnerData, на домакинствата през 2019 г. се падат приблизително 35% от крайното потребление, на услугите 30%, останалите на промишлеността и селското стопанство.

  • НСИ оповести данните за оборота в услугите през първото тримесечие на 2020 г., не изгладени от сезонни колебания.
  • При транспорта, складиране и пощи номиналният растеж на годишна база е 3.6%;
  • При информационните технологии и комуникационни растежът е 16%;
  • Растеж е регистриран в юридически, счетоводни и консултантски услуги, архитектурни и инженерни, охранителни, почистващи, административни и офис дейности; сериозен спад е налице при дейностите, свързани с пътувания и резервации;

Динамика на оборота в някои отрасли

Показател Промяна
Износ на стоки  -1.1%
Внос на стоки -1.1%
Приходи от нощувки  -5.6%
Оборот в търговията на дребно -2.4%
Продукция на строителните предприятия -4.2%
Промишлено производство -2.3%

Както вече коментирахме в началото на седмицата, до март 2020 г. реалният растеж на БВП е 1.3% на годишна база. Това е така поради дейността в информационни технологии и далекосъобщения, консултантски услуги, охрана и почистване, транспорт и куриерски услуги..

Човешки фактор

22/05/20

Според последни данни на НСИ (от 19 май 2020 г.) умиранията в България по седмици продължават да са по малко отколкото за същите седмици на 2019 г., и за повечето седмици от същия период за годините от 2015 до сега. Това се дължи на обстоятелства и причини, които засега не са обяснени.

В областта на икономиката положението не се променя към положително, поне засега, ако има такива развития, те се наблюдават и разпознават трудно. Онова, което може да се каже със сигурност е следното:

  • За изминалата седмица, за която вече има статистика (11-17 май) официално зарегистрираните безработни са значително по-малко от през седмицата 4-10 май. 
  • Преди безработицата се увеличава с 6 897 души, а „сега“ – с 1 581 – почти 4.5 пъти по-малко;
  • През последната отчетена седмица, официално зарегистрираните договори за работа са 1.73 пъти повече;
  • Приблизителното число на официално ново-регистрираните безработни от средата на март до 17 май е 133 534, а на постъпилите на работа е 30 665 лица;
  • Нетното нарастване на регистрираните безработни е 102 869 лица;
  • От обстоятелството, че в последната отчетна седмица има около 1.6 хиляди нови безработни следва, че само поради този факт непроизведената брутна добавена стойност до края на година (ако не настъпят положителни промени) ще е 44 млн. лв., а негативният фискален ефект ще е почти 11 млн. лв.;
  • Отпускането на репресията спрямо човешкия фактор очевидно дава положителен резултат;
  • Доколкото го очаквахме, тези ефекти са включени в общата прогноза;
  • „Цената“ на един отчетен починал от COVID-19, измерена в безработни (всички регистрирани) в общи линии се запазва: на един починал се падат 1068 безработни;
  • Но когато погледнем същата статистика, отчитана през официално регистрираните преодолели болестта, на 184 безработни се пада един оздравял;
  • Ако вземем нетното нарастване на безработицата, на 823 се пада един починал и на 144 безработни един оздравял;
  • За трета поредна седмица официалните власти не споделят информация за карантинираните, съответният ефект върху икономиката не може да бъде актуализиран.

Мярката 60:40

  • Според данни на НОИ към 22 май по мярката 60:40 от държавния бюджет са изплатени 44 883 288 лв. за запазването на общо 115 781 работни места през месеците март и април. Средно на работно място това означава по 387.66 лв.
  • Сумарният доход на едно място за целия период е под официално приетата МРЗ;
  • Според тези данни само за месец март са изплатени 19.4 млн. лв. за 62 185 работни места, т.е. по 312.74 лв. на работно място.
  • За месец април са изплатени 25.4 млн. лв. за 53 596 работни места, т.е. по 474.58 лв. на работно място.

Човешки фактор

18/05/20

Ако за меродавни се приемат данните на НАП за анулираните трудови договори – 176 261 към 14 април т.г., цитирани от председателя на АИКБ г-н Васил Велев. И ако това съотношение се е запазило още един месец, „цената“ на един летален изход е над 1 600 безработни. При това общият брой на смъртните случаи е относително нисък. Публичност на седмичните данни на НАП за прекратените договори, които за момента показват около 70 хиляди повече прекратени договори, би помогнала много за ориентация в случващото се.

Според прогностичен модел оценката за потенциално заболелите, разработен от Томас Поейо, за последните 2 месеца средно е 22 000 души или 18,6% от карантираните или 0,3% от населението на страната. Това ще рече, че:

  • В резултат на отсъствието им се очаква държавата да пропусне приходи от данъци и осигуровки по линия на заетостта за 24 млн. лева и да изплаща обезщетения за общо заболяване от близо 47 млн. лева;
  • Общият фискален ефект от 70 млн. лева представлява 0,2% от очакваните приходи от данъци и осигурителни плащания в държавния бюджет за 2020 г.;
  • Пропусната БДС за двумесечен период в резултат на заболеваемостта от COVID-19 достига 103 млн. лева или 0,1% от очакваната годишна БДС за 2020 г.;
  • Съответно стойността на пропусната БДС за годината се очаква да е 6,352 млрд. лева;
  • Ефектът на пропуснато потребление от боледуващите се оценява на 27 млн. лева за двумесечен период или почти 0,1% от общото потребление в икономиката годишно;
  • Следователно стойността на пропуснатата добавена стойност поради обстоятелството, че карантинирани и активно болни следва да се осъвремени до 154,6 млн. лв. След 6 май обаче няма данни Министерството на здравеопазването за новите карантинирани.


БВП

18/05/20

За първите три месеца на 2020 г. експресните оценки на НСИ за БВП отчитат 2,4% ръст; на БДС – 2,3%. Според сезонно неизгладените данни реалният растеж на годишна база е 1,3%.

Изглежда последните две седмици на март или е имало някаква инерция, или отчетността не е регистрирала случващото се, или и двете.

Т. нар. „ключови показатели“, които се наблюдават като основание за решение за членство в еврозоната, на 6 април показаха спад на доверието в промишлеността от -4,4% спрямо предишния месец (1,1% на годишна основа), 26,4% спад на поръчките от чужбина и очаквана дефлация от 4,1% спрямо февруари. Промишленото производство през март е -6,9% (спрямо март 2019 г.), а износът на стоки –- -8,8%, също в сравнение с март 2019 г.

За икономиката максималният дял на нерегистрирания сегмент се приема като приблизително равен на парите в наличност („извън финансовите институции“), с които могат да се платят различни стоки и услуги. Той е:

  • 16.5% и е изчислен по методологията „договорно-интензивни-пари“ (ДИП) според данните от паричната статистика на БНБ за март т.г.
  • Спрямо февруари ДИП се увеличава с 0.2%. Като дял от прогнозния БВП за 2020 г. ДИП е 15.1%.
  • Ако темпът на ръст на този сегмент се запази до края на година, тогава ръстът на сивата икономика ще се увеличи с около 2% (до около 17% от БВП). През втората седмица на юни данните от паричната статистика на БНБ ще бъдат използвани за уточнение на предвижданията.


Отрасли

18/05/20

Потреблението на електроенергия за периода 01.01.2020 г.  до 10.05.2020 г. е по ниско с 10,3% по данни на ЕСО. Тенденцията на намаляващо потребление е трайна, като спадът през 2018 г. е 3%, а през 2019 г.  над 1%. Намаленото потребление през първите четири месеца на т.г. е значително по остро, което се обяснява с намалената икономическа дейност поради мерките, предприети заради COVID-19. Прогнозата за цялата 2020 г. е потреблението да спадне с 5 до 7% в сравнение с 2019 г.

Този индикатор изисква допълнително наблюдение и е възможно, след обощаване на данните за месец май, да корегира допълнително предвижданията за спад на БВП.

Човешкият фактор и какви бяха алтернативите

15/05/20
  • На един летален изход от COVID-19 се падат 1 116 официално регистрирани безработни и 218-219 преодолели заразата.
  • В тези съотношения няма причинно-следствена връзка те не са основание за етични оценки. Но те повдигат въпроса за ползите и разходите от текущите политики, измерени в човешки живот.
  • Нашата прогноза за удвояване на броя на безработните до края на 2020 г. се запазва, макар че чисто новите регистрирани безработни са вече 120 хиляди бързо се доближават до очакваните от нас 157 хиляди в края на годината.
  • Омекотяването на някои ограничения вероятно ще намали темпа на нарастване през идните месеци.
  • Очакваният броя заети под-най-голям риск обаче се запазва и се потвърждава от социологическите допитвания на Алфарисърч, Парите-ми и Юрофаунд.
  • Алтернатива на сегашните политики би било да се остави ресурс в икономиката без избирателно третиране на отделни отрасли и стопански субекти.
  • Тогава сумата на наличния бюджетен излишък, евентуално спряното или отменено данъчно облага не на юридическите лица (данък печалба и данък дивидент) и „Фонд безработица“ би оставила в икономиката 5,8 млрд лв.
  • Тази сума е близка до сумата на предвидения от GATE-CAT спад на БВП.
  • Тя би дала перспектива на предприятията за планиране в дългосрочен план, би намалила темпа на нарастване на безработицата, би облекчила преговорите на предприятия с кредитори и доставчици и би предотвратила ненужни политически напрежения.
Home ← Older posts